В началото на 2012 е редно да се погледне назад към миналата година - сметки, равносметки и други подобни все интересни теми за размисъл. През някои от дните назад бях напълно сива, ама почти прозрачно, толкова че сама себе си не виждах. В тези дълги моменти се заключвах със старинния ключ на банята в къщата, изчаквах всички да изчезнат, палех няколко свещи, успокоявах се във ваната и се опитвах да не мисля за нищо, което за човек като мен е безкрайно труден процес. :)
За да съм честна пред себе си през цялото време отстоявах това, в което вярвах и още вярвам, направих доста опити да спася всякакви каузи, които приех за мои лични такива. Обичах хората безрезервно и без да очаквам нищо, заради което всъщност често бях наричана глупачка и безумец и... какво от това, важно е аз да съм доволна.
2011 ми донесе промени - не чак толкова благоприятни колкото си поисках на Коледа една година назад във времето... и все пак... поне са си мои. Освен това загубих няколко приятели, намерих нови, усъвършенствах се в рисуването и в писането, успях да завърша първата си книга, посветих повече време на това, което обичам и на тези, които обичам.
И въпреки тъжните, че дори и страшни моменти ще я запомня и с някои хубави... А и вече я няма, за миналото... или добро... или нищо. Сега някакъв тих ентусиазъм изпълва живота ми, защото с нетърпение чакам приключенията, които ми е приготвила 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар