Първи ден от месеца на любовта... И в него не ми е присъщо да говоря за любов... за любов и още нещо... онази дето те спохожда в най-неточния момент и ти дава всичко или ти го взема. И въпреки това не мога да я подмина, когато я видя... И не, не съм непоправим романтик, дори напоследък скептично й обръщам гръб всеки път, когато ме доближи, строя стени и прочие. И все пак любовта се крие в онзи поглед, с който гледаш някой и тайно се усмихваш. Тя обръща света ти с главата надолу, кара стомаха ти да се свива, окрилява те, разплаква те, ядосва ти и ти пак тичаш след нея.
Любовта често ни чака на ъгъла, изненадва ни, понякога е просто две ръце, които те измъкват от мътната вода преди да си потънал. Тя е билет за въртележка в дъждовен ден, когато въпреки студа и мокрото време усмивката не се отлепя от лицето ти.
Любовта ни приема такива каквито сме – голи, боси, самотни, нещастни, не ни упреква, не изисква, не мисли за бъдещето и миналото. Справя се с разстоянията и с времето, грижи се за нас, никога не се уморява да дава. Готова е на всичко, наш спасител и приятел.
Любовта се крие в аромата на люлякови нощи, на откъснат цвят от кестен в топла пролетна вечер. А през лятото пее с щурците и ни приспива в житата. Любовта е покана за танц на улицата – спонтанна, нервна, страстна, безочлива, каква ли не. Не бих могла да сбъркам уханието й, като парфюм, който носи със себе си името на някой от миналото, като спомен, който чака да бъде сбъднат.
Любовта ни заразява с част от своята лудост, плаши ни и ни привлича, страда с нас и мечтае с нас. Има много лица, но истинското й няма как да го сбъркате, защото ако го видите значи сте от онези, които знаят как да обичат и го правят.
