По обратния път към себе си...

Днес тръгвам по обратния път към себе си. И не защото досега не се обичах, позволих да обичам теб повече от мен самата… Грешка… Но кой не допуска грешки- малки, големи, кални, жалки – това не ни прави по-лоши, а повече живели… Обичах те толкова, че всеки ден отстъпвах крачка назад… Търсих ти оправдания за критиките, грубостта. Вземах тънката четка и ти рисувах въображаеми черти, от онези, които биха ти подхождали, издигах те нагоре, вярвах в теб. До днес… Днес вземам перманентния си маркер и слагам дебела права линия, давам й посока и ще вървя по нея, докато сърцето спре да те обича. А ако случайно се излъже, че иска да е с теб, ще го уча всеки ден, докато не те забрави. Днес тръгвам по обратния път към себе си….