Нещо се случва... дори и когато сме спрели и мислим за това, което е, което е било или е можело да бъде. Кои сме ние всъщност? – такива, каквито се усещаме или каквито другите ни виждат, или нито една от тези възможности. Има ли ни?
Температурата навън е престъпно висока, а аз се противопоставям на горещото време с мрачни мисли, тъмни дрехи и облачно настроение. Защо ли? – не знам защо, просто така, защото ме има, или защото ме няма. Когато те изкарат извън собствените ти коловози, към които така силно сам си се привързал нещо се случва. Разбираш, че има и нещо друго, нещо отвъд, нещо, което потапя ръце в дълбоките води на душата ти и се опитва да извади оттам самата теб. И ти, искаш или не, за малко се показваш, надничаш, поемаш глътка въздух и се сещаш, че живееш.
А после..., после обратно потапяш глава във водата, а сълзите си ги гълташ, макар да искат да се изтъркалят по лицето ти. Не ти се мисли, не ти се чувства, не ти се спи, не ти се съществува.
А всъщност... нещо се случва... дори и когато сме спрели и мислим за това, което е, което е било или е можело да бъде.
И е време да живеем. ( 2011 )
Температурата навън е престъпно висока, а аз се противопоставям на горещото време с мрачни мисли, тъмни дрехи и облачно настроение. Защо ли? – не знам защо, просто така, защото ме има, или защото ме няма. Когато те изкарат извън собствените ти коловози, към които така силно сам си се привързал нещо се случва. Разбираш, че има и нещо друго, нещо отвъд, нещо, което потапя ръце в дълбоките води на душата ти и се опитва да извади оттам самата теб. И ти, искаш или не, за малко се показваш, надничаш, поемаш глътка въздух и се сещаш, че живееш.
А после..., после обратно потапяш глава във водата, а сълзите си ги гълташ, макар да искат да се изтъркалят по лицето ти. Не ти се мисли, не ти се чувства, не ти се спи, не ти се съществува.
А всъщност... нещо се случва... дори и когато сме спрели и мислим за това, което е, което е било или е можело да бъде.
И е време да живеем. ( 2011 )
Няма коментари:
Публикуване на коментар