И ако има любов...

Когато е щастлива, душата ми е тиха..., но този път дали защото се разнежи, дали защото топлите ти пръсти я разлистиха, й се прииска тихо да прошепне, че е благодарна, за това, че те има в живота си. Не бих могла да те опиша, не съм художник да те нарисувам, но фрагментите остават в мен и парят ... мекотата на кожата ти, устните, усмивката, дългите извити мигли и допира ти, този допир, който ме успокоява и извисява. Щастливка съм, обичам срещите, в които душите ни се докосват така близко и така силно, че се превръщат в една. Харесва ми да те съзерцавам и после в ума си да рисувам движенията ти, а сърцето ми тихичко пее, когато виждам как се усмихваш само с горната устна и очите. Толкова обичам да заспивам в прегръдките ти, светът тогава спира и минутите се разтварят в безкрая... и време няма... има само безвремие, което напомня, че сме тук и сега. Искам да ти подаря песента на глухарче и танца му с вятъра. И ако има любов... тя носи твоето име и чертите ти и е мечтател... точно като мен.