А прошката от Господа се дава...

Не сте познали, няма как да стане… Разперила ръце да ви прегърна, усетих остриетата ви жадни, забити в мен, когато се обърна. Смехът презрителен, обидите, лъжите… Мълчание, което вместо вас крещеше. Къде сгреших, взех тайно да се питам. Обичах ви, а правилно ли беше?… За малко се изплаших, бях сама и тъмни сенки взеха да ме гонят. Качих се горе, тичах до върха. Поех си въздух , почнах да се моля. За мене – не, за вас се молих. Дори предателите прошка заслужават. Ръцете ми са винаги отворени, а прошката от Господа се дава.