Докато разглеждах блоговете и форумите, на които отделям определено време почти всеки ден, защото намирам неща, които ме вдъхновяват и усмихват, попаднах на тази снимка, която рисува красотите български.
Живея на място, където снегът, който падна през последните дни е доста и не ми е безразлично, защото последният път, когато имаше толкова сняг бе, когато бях дете. Е, тогава различни бяха моите радости, свързани със студа и този вид климатични условия.
За малко дори щях да забравя за тях ако не бяха моите ученици да ми припомнят с желанието си да направят от мен снежен човек. :) В което няма нищо лошо... по принцип.
Но да се върнем на снимката... псевдонимът на авторката е Muzka, което предполагам идва от муза, онази фигура, известна още от древногръцката митология, свързана с различните изкуства.
Е, да, мога с чисто сърце да си призная. За мен снимка, която така образно рисува България, е поезия, ама от онази дето може да те разплаче от радост и като я гледам се чудя и мисля - възможно ли е да сме божи народ, защото такава земя не се дава всекиму...
И ако сме такъв, не е ли крайно време да го докажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар