Днес аз съм аз...

Хей ти, със зелените, сините и кафявите очи, със заразителния смях, грижовният, заетият, самотният, мечтателят, изгубеният, нервният, честният и скритият в тайни. Всички вие, които ме обичахте за малко, летяхте с мен и после рязко падахме, всички вие, с които мечтаехме за дом, деца и бъдеще, а после се разминахме, всички, които превърнах в свои приятели и онези, с които вече не се поздравяваме. На всички вас – благодаря и най – вече на онези, които ме предадоха, сложиха себе си пред мен, излъгаха, разочароваха, удряха с думи и дела, благодаря ви. Как иначе аз щях да заобичам себе си? Щях ли да се страхувам да бъда сама – вероятно, а сега, сега ли, сега обичам свободата и толкова съм се привързала към нея, че често и купувам сладолед, само за да видя усмивката й, особено в студените зимни дни, когато студът рисува ледени цветя. А през лятото й бера слънчогледи и я закичвам в косите. И няма такова чувство или мисъл, която да спира простора. Когато страхът изчезне, остава само безграничната обич към самите нас и към света. Когато спрем да се съобразяваме с всичко и всеки на този свят и помислим за мъничко как и ние да бъдем щастливи, нещата вече са в пълнота, имат смисъл, посока и цел. И всички вие, с които споделяхме общо пространство, всички вие в чиито устни пропадах и после бавно се намирах, онези, заради които местих планини и спасявах светове, онези заради чието щастие не бях себе си, онези неудовлетворение, с вечните претенции, които често обичаха да ми се качват на главата, да пробват да ми слагат усмирителна риза, които ми рисуваха настроенията и ме слагаха в калъпи. Всички вие сте моите уроци по пътя на живота. Казват, че всеки човек бил за другия подарък, урок или наказание. Наказана бях и уроците си научих, бях мечтател, романтик, приключенец, поетеса, войн. И подаръци имаше, не мога да скрия. Понякога заключена между страниците на времето срещах души и винаги си запазвах по нещо мъничко от тях, само за мене. Днес съм сама, но не самотна, цинична, но не нещастна, щастлива съм и не съжалявам за собствените си избори, за срещите, за обичта, която дадох и получих. Днес мога да правя нищо и всичко, да скачам нависоко и отвисоко, да бера малини, да си правя сладко, да говоря наопаки, да спасявам онези, които има нужда от мен, да вярвам, да бъда. Днес аз съм аз в пълнота. Благодаря!