Днес си мисля за късмета... Той стои отляво на моето рамо, съвсем мълчаливо и рядко се обажда, дърпа по някой кичур коса, за да се сетя, че е там, а сетя ли се и повярвам ли му, спиране няма, показва на какво е способен в съчетание с неизчерпаемата ми вяра и ме залива с какви ли не приятни приключения.
Ех, как го обичам този късмет и как му вярвам. Гледам го в очите и го прегръщам понякога. А другите край мен се чудят - какво ли точно правя, какви ли мантри си казвам, какви ли фокуси знам, че пак става това, което искам или на което се надявам. Е, много е просто... вярвам в безграничната сила на желанията и в собствения си късмет, а това си заслужава да се опита. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар