Това, което не ни убива, ни прави по-силни

"Това, което не ни убива, ни прави по-силни." - повтарям си го, втълпявам си го, опитвам се да му вярвам, наизуст да го знам и все си мисля, че е така, но, уви, защо ли в момента, когато ни предаде човек, на който вярваме думите са толкова далечни, че не ги чувам. Защо, когато хвърлят по нас клевети и лъжи, и камъни, не приемам това за доблестно, нито за честно, но стискам зъби и търпя и си казвам "... И това ще мине" и продължавам. Всичко звучи перфектно, ама от всички тези неща, които не ме убиха, станах толкова силна, че цинизмът се превърна в мой верен спътник и не ми оставя да дишам. Все през неговите очила гледам. Ха, по-интересното е, че ще е така цял живот и в редките мигове, когато сърцето ми се отваря, това е само и защото, трябва да получи още удари, ама много... и всякакви. И за какво, за да се затвори още повече навътре в себе си. Моето сърце е таралеж... и друго не ми трябва...