Семействата понякога не ги обединява кръвта, нито общото възпитание, още по-малко родствените връзки. Често всички тези неща се оказват недостатъчни, за да превърнат хората в семейството и да им дадат това, от което имат нужда, или пък просто да ги подкрепят, когато трябва. Всичко това ние отдавна го знаем, а защо още ни пука се чудя.
Странното е, че се случва да ни помогнат хора, които дори не сме считали за приятели, такива, които нито са длъжни, нито трябва да го правят, но въпреки това ти подават ръка, удрят едно рамо или пък ти казват две думи, които често са напълно достатъчни. Е, като ги срещнем тези човеци, защото за тях основното е човечността, трябва здраво да ги държим до себе си и да ги ценим, ако можем, разбира се.
А за другите - тях струва ли си изобщо да ги коментираме. Животът е кратък - подминаваме и забравяме...
Няма коментари:
Публикуване на коментар