„Видях много дрехи – в тях нямаше хора...”

Закачам мислите си на простира... странно... повечето са черни и ми приличат на мъртви птици... Самотните пространства винаги са имали моето възхищение... толкова празни и все пак претъпкани с тишина...Понякога се случва небето да те притиска, а на теб все да ти се лети... да имаш и крила в наличност... уви... нещо пречи. А дали е небето? Или са онези шапки без лица, с които се разминаваш всеки ден, онези сърдити вратовръзки и сбръчкани шаечни сака... Гади ми се от тях. От мрачната им сърдечна недостатъчност, от липсата на свят отвътре... или пък отвъд. Решетки от псевдо-истинни и полу-прозрачни закони се издигат над дребните ни светове, но кой е дръзналият да чертае чуждо бъдеще. Та, нали собствената свобода трябва да се простира дотам, докъдето достига чуждата, но май не сме свободни?! Глухи сме, болни сме, не ни стига смелост да извикаме пред всички. Да си кажем какво искаме, но и да поемем товара от отговорността си. По дяволите, Истината! Не се крийте зад нея. Погледнете се в очите и вижте честни ли сте, първо, пред себе си, после пред другите. Вижте се, хубаво огледайте, има ли хора в дрехите ви или няма помен от тях. Не посягайте на малкото останало човешко, ако има такова. Ще дойде време, в което сами ще се съдим, водени от морала и от човещината. Ще чакаме ли дотогава? Ще можем ли дори за миг да си признаем грешките или все другите ще гледаме? Прибирам мислите си на простира... странно... повечето са черни и ми приличат на мъртви птици... Давам им простор....заспали са за малко... и .... политат.

Невъзможните връзки съществуват

И 2013 мина... изниза се между пръстите по-бързо от изтървана броеница... Едно е сигурно - беше красива, за онези, които успяха да я видят отвъд сивите й дрехи. Завърши празнично и дано да е празнична и следващата, новата и дано да бъде по-добра... Отдавна не съм писала. Може би, защото съм щастлива, а когато съм такава душата ми замлъква и само живее, без да твори. Но днес ми се иска да кажа "Невъзможните връзки съществуват" и отвъд страха, че не сте един за друг с някого, отвъд различията, отвъд годините, възрастта, пороците, недостатъците и външните фактори, всичко е възможно. Защо ли? - защото човек се влюбва в човешкото, в сърцето, в скритото и всичко друго е без значение. Остава само да се обичаме от все сърце... без страх и предразсъдъци, раздавайки се... и толкова.