За ъглите и центъра

  Е, аз мислех да звънна, да те чуя, но тогава внезапно се сетих, че съм никоя и колкото и да приличат на любов кратките ни срещи, те всъщност не са. Често забравям, че моето място е в ъгъла на твоя живот, а ъглите никога не са били от значение. И независимо, че центърът е скучен, параноичен и те прави по-самотен, отколкото когато си сам, ти пак си прикачен за него.

  Е, няма нищо, обаждай се, когато си поискаш - все тая. Знаеш ли, че и аз дълго бях с неправилните хора, които ме виждаха сива и прозрачна. И аз бях център без значение. Но слава богу се спасих – сега съм друга, каквато си поискам.

            И най-важното – щастлива и удовлетворена от това, което съм. А ти си стой привързан към нещастието и неразбирането. Веднъж ми каза, че в живота толкова рядко срещаме хора, които ни виждат какви сме всъщност, че е грях да ги пуснем да си идат – вероятно си напълно прав.

        И не, че имах намерение да ти казвам всичко това, просто след нощите, в които те сънувам се сещам, че ме е грижа за теб и може би не е любов, особено от ъгъла, в който съм, но все пак – аз съм тук и мен ме има, а как да живееш ти избираш сам.

Великденско...

    Камбаната на малката селска черква зазвъня празнично... Църквата отвори широко врати за вярващите. 

      Чуваше се хорова църковна музика, хората вътре говореха  шепнейки и се поздравяваха с усмивка. Запалените свещи хвърляха загадъчни светлосенки върху олтара и напомняха за 500 - годишна история. 

    Какво ли знаеха местата за хората? Колко ли премълчани моменти и погледи са останали тихи и скрити за света?

   В църквата нямаше свещеник, но колко ли църкви в страната бяха останали затворени за хората... Всъщност вярата понякога няма нужда от посредник, или я има в сърцата, или не. 

     Дали поне половината от хората дошли тази вечер тук бяха наясно какво точно се случва? - едва ли. Просто някаква християнска традиция, но не само... 

    И всъщност това отвъд е по-важно от всички запалени восъчни свещи... Това отвъд е нещо, което си заслужава да бъде разбрано и по-важно - усетено. Посадените семенца вътре в душите имат нужда от грижи, за да израснат, а какъв по-добър повод от Великден, това да се случи.

Христос Воскресе!

 

Както мъж обича

Ще те обичам както мъж обича –

непостоянно и с полу - любов...

Надявам се на теб да заприличам

и всяка вечер да излизам с нов

и той да мисли, че ще го боготворя,

да чака да му дам звездите и луната.

А когато след целувките се изморя

ще изчезна смело като летен вятър -

с усмивка на лицето и лек парфюм.

Не ме интересуват упреци и време.

Край мене ще се вдига много шум.

Аз няма как да бъда наранена.

Залезът навън е нарисуван

И буквите сами се трият,
не смеят да изпишат думи.
И аз се крия, истински се крия
от всичко общо помежду ни.
И залезът навън е нарисуван
с бои, които се разтичат.
Не ме лъжи, че днес си влюбен.
Едва ли някога си ме обичал.
А ми приличаше на страст поне,
а може би дори на обич плаха.
И маковете в топлото поле
след твоите думи изсивяха.
А аз разбрах, че всичко с тебе
е псевдо – разказ за един човек.
Аз нямам и свободно време.
Е, нека пътя ти да бъде лек.

Като вързан вятър в буркан

Като вързан вятър в буркан

аз препускам в твоите длани,

но светът все ме дърпа натам

дето слънцето вечер не ляга,

а мечтае сънливо за лунни лъчи

и сънува облаци топли и меки.

Аз се влюбих  за малко почти

и забравих за всичко и всеки.

Ти не чакай моето връщане,

няма смисъл, нищо не остана.

Нито аз, ни ти сме все същите.

И аз спрях да искам и вярвам.

Като вързан вятър в буркан

аз препускам. Недей да ме спираш.

И светът все ме тегли натам...

Нямам дом. И не ми се прибира.

И всеки път... (Дали това е любов)

Без да придавам особено значение на щастието и без да го омаловажавам ми се иска тихите поетични ноти, които танцуват в мене да бъдат запаметени. И въпреки, че днес е денят на лъжата, на мен ми се стори истински – от плът и кръв. Дългите пътеки на времето ни разминаваха многократно, но когато има да се случва нещо, то става, ей така, напук на планове, ангажименти, връзки, отношения, приятелства и всичко там, както си му е реда.

И въпреки, че небето е сърдито и почти се е разплакало, днес аз съм слънчева. Блестя. Обичам всяко начало, дори и нашето, макар че не се знае накъде ни води. А под черупката се крие някой друг, чиито бледи черти и очи аз съм виждала, а понякога и усещала назад през годините. И ако не се страхувах бих се влюбила в това, което виждам и не бих го пуснала да си отиде.

Някои неща са предначертани, сигурна съм и всеки път, когато идваш в съня ми всъщност душата ти търси моята, за да й каже, че я обича. И всеки път, когато ти забранявам да помниш вкуса на целувките ни всъщност ги превръщам в белези, които остават и в теб и в мене. И всеки път, когато сме заедно аз се превръщам в малко момиче с детински желания, което обича усмивката ти. Сега е време да науча дали това е любов...