Егоизъм vs. Изкуство

Ще пиша за нещата, каквито го усещам и чувствам напоследък. Какво стана с хората, че те се превърнаха в егоисти. Животът ли ги направи такива? Дали времето не им повлия? Да бъдеш егоист е днешно време е модерно. Модерно е да мислиш само за себе си и как да изпиеш парите си в кръчмата в псевдо-забавления с другите като теб. Ама какво му остана на българина - държавата разграбена и хората като нея - разграбени отвътре. Все още се чудя угасна ли искрицата възрожденски дух, която е топлила сърцата на интелектуалците, на хората на изкуството и културата преди и им е давала мотив да продължат напред, да се раздават. А може би просто времето е нарисувало ореоли на ония, които някога са били обикновени хора. И все пак... не може да е така...Това, което се случва е страшно, защото без морал и ценности, без съзидание сме изгубени, но докато някои гледат само как да припечелят за хляба и се кичат с чужди заслуги, ще сме така. А изкуството е там, зад ъгъла... чака своите хора, онези, които дават, независимо колко имат, онези, чиито сърца са чисти и отворени широко, онези, на които принадлежи света.