Ще дойде време...

Ще дойде време и пиедесталът ще се разбие на милион причини. Ние все не броим какво съм ти дала и какво ти си взел от мен, господине. Ореолите продадох още преди век, а сервизът начупих, оставих си чаша. Аз съм буря, облечена като прозрачен човек и вината е наша, умишлено наша. Късам въжета от обтегнати нерви и плача мълчаливо, плача наобратно. Живота пришпорвам, необммислено стегнат, на щастливте дни, най-малко общо кратно. Ще дойде време и светът ще се разпадне, ще дойде време... господине. Всички срещи са от ден до пладне, с/ъс щастието ще се разминем...

Аз те обичам...

Аз те обичам… Изричам го наум, на глас, с очите … и вътре в себе си съм онова момиче, което те научи да политаш… Крилете, скрити в прах и пепел отръсках, без да се оплаквам… Часовникът не отброява времето, не бързам, не почивам и не чакам. А твоят смях ме трогва и разсмива... Мислите за теб в мен прегръщам В ръцете ти съм най-щастлива… След тебе няма как да бъда същата.