Не знам дали светът се е преместил или все още е там, където го оставих последния път, когато се обърнах, за да го нагледам. Оттогава мина известно време – малко или много, зависи с какъв аршин го мерим. Истината е, че е възможно и аз да съм се променила, да съм изгубила пътя и в търсенето да съм станала друга или пък неотлъчно да съм го следвала и точно затова да съм различна.
Въпреки това местата и хората ми изглеждат толкова познати. Кафенето отново е изпълнено с много дим и разговори, които напомнят на изговореното неотдавна. Песента на екрана отсреща е същата онази отпреди осем години, спомням си, че тогава звучеше от всяко крайпътно заведение и беше любима на почти всички.
Успявам да се отдалеча за момент от разговорите на масата, отпивам глъчтица от горещото си кафе и изчезвам за момент, търсейки какво точно ми се случи през последните години и какви са причините да съм тук и сега. А аз определено вярвам в това, че във всичко има някаква изначална скрита причина, дали е така или – не, само времето ще покаже.
Не можем да стоим закачени за едни или други любими моменти. Всяко нещо е хубаво, когато се случва в правилното време. Въпреки това не мен ми харесва да се обръщам назад и с тънка, почти уловима усмивка да мога да прегърна старите си , овехтели дни, да потърся някой скрит съвет или просто да се върна към онова момиче, което сякаш имаше смелост да направи каквото и да е.
През годините нещата, следвайки своя път ми взеха това – онова, е, без да отричам, и дадоха. Днес аз съм сбор от своите избори – грешни, нелепи, но всички те търсеха правия път. И какво ми остава освен да се радвам на това, което имам в сегашно време и да вярвам в наученото през годините. А бъдещето – за него не бива да се тревожим, искаме или не, то ще дойде, такова каквото трябва да бъде.
Време е да допия кафето си.
Въпреки това местата и хората ми изглеждат толкова познати. Кафенето отново е изпълнено с много дим и разговори, които напомнят на изговореното неотдавна. Песента на екрана отсреща е същата онази отпреди осем години, спомням си, че тогава звучеше от всяко крайпътно заведение и беше любима на почти всички.
Успявам да се отдалеча за момент от разговорите на масата, отпивам глъчтица от горещото си кафе и изчезвам за момент, търсейки какво точно ми се случи през последните години и какви са причините да съм тук и сега. А аз определено вярвам в това, че във всичко има някаква изначална скрита причина, дали е така или – не, само времето ще покаже.
Не можем да стоим закачени за едни или други любими моменти. Всяко нещо е хубаво, когато се случва в правилното време. Въпреки това не мен ми харесва да се обръщам назад и с тънка, почти уловима усмивка да мога да прегърна старите си , овехтели дни, да потърся някой скрит съвет или просто да се върна към онова момиче, което сякаш имаше смелост да направи каквото и да е.
През годините нещата, следвайки своя път ми взеха това – онова, е, без да отричам, и дадоха. Днес аз съм сбор от своите избори – грешни, нелепи, но всички те търсеха правия път. И какво ми остава освен да се радвам на това, което имам в сегашно време и да вярвам в наученото през годините. А бъдещето – за него не бива да се тревожим, искаме или не, то ще дойде, такова каквото трябва да бъде.
Време е да допия кафето си.
( 2011)
Няма коментари:
Публикуване на коментар