Да върнеш мене вече си безсилен

Когато разбереш какво изгуби
ще паднат бързо облаците сиви.
И нощите до късно ще са будни,
а дните тихичко ще те приспиват.
Ще се отърсят спомените от праха
и ще те разплакват всеки божи ден.
И цялата полепнала по теб тъга
ще иска да я срещнеш с мен.
Но времето отдавна ще го няма
събра си куфарите още вчера.
Аз тръгнах. Споменът за мойто рамо
ореховите самотни клони разтрепери.
Сбогуване през есента последна.
Взех с мене слънцето и свободата...
Ти не видя - небето поглед сведе,
от пантите откъсна се вратата.
Опита се светът едва да задържи.
да го подпре със свойте крехки сили.
Но срутиха го твоите безочливи лъжи.
Да върнеш мене вече си безсилен.