Без да придавам особено значение на щастието и без да го омаловажавам ми се иска тихите поетични ноти, които танцуват в мене да бъдат запаметени. И въпреки, че днес е денят на лъжата, на мен ми се стори истински – от плът и кръв. Дългите пътеки на времето ни разминаваха многократно, но когато има да се случва нещо, то става, ей така, напук на планове, ангажименти, връзки, отношения, приятелства и всичко там, както си му е реда.
И въпреки, че небето е сърдито и почти се е разплакало, днес аз съм слънчева. Блестя. Обичам всяко начало, дори и нашето, макар че не се знае накъде ни води. А под черупката се крие някой друг, чиито бледи черти и очи аз съм виждала, а понякога и усещала назад през годините. И ако не се страхувах бих се влюбила в това, което виждам и не бих го пуснала да си отиде.
Някои неща са предначертани, сигурна съм и всеки път, когато идваш в съня ми всъщност душата ти търси моята, за да й каже, че я обича. И всеки път, когато ти забранявам да помниш вкуса на целувките ни всъщност ги превръщам в белези, които остават и в теб и в мене. И всеки път, когато сме заедно аз се превръщам в малко момиче с детински желания, което обича усмивката ти. Сега е време да науча дали това е любов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар