Не те усещам

Вървиш до мен – не те усещам,
а имам две калинки в ръката.
Сянка на съседната пресечка
и там, на ъгъла - една разплата.
Има ли нещо сигурно ? – едва ли.
Старият часовник времето разплака.
Дните нощите са разболяли,
а на мен така не ми се чака.
И бягството е  вече с вкус и име
и носи няколко молитви в джоба.
Не те усещам, ако можеш прегърни ме,
Ако ли не – аз просто ще си ходя.