Е, този път няма да са няколко чаши уиски, а бутилка минерална вода на екс. А някои казват, че се успокояват с една изпушена цигара. Едва ли ще помогне. За няколко седмици равносметката е следната – не остана време, в което сърцето ми да бъде на мястото си, цяло и нечупливо, изпълнено със смелост, както беше някога. И нито здравите двойни конци, нито лепилото, нито привидната усмивка помагат. Научих се да гълтам, да ги гълтам пустите си сълзи, а някои казват, че съм плачела отвътре. Истината е, че няма да позволя да ги видят, твърде ценни са ми.
По дяволите... а понякога е нужно само да разчистим живота си от излишните хора и вещи, та да остане място за нещо ново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар