Неделно ми е, а през последните няколко седмици неделята минаваше за миг – докато затворя очите си за няколко секунди, тя вече беше свършила. Но не и днес, е, какво да се прави – има и такива дни. Неделя – ден за размисъл, нали така.
Последната една седмица беше изпъстрена с какво ли не, което всъщност повлия и на моето настроение, подобно на мартенско време. Изхвърляйки плявата и запазвайки за себе си единствено есенцията, стигаме до следните няколко извода: Няма кой да ни търси приключения. Дали ще живеем както ни харесва зависи само от нас самите. Е, аз обичам да си търся приключения, а който търси намира. Така се озовах къде ли не, в какви ли не ситуации, важното е, че ги оцених по достойнство – от всички страни.
След няколко часа на открито вчера, днес съм с лека настинка, но така е понякога... Имам чисто нов запас от човешки характеристики, както и хиляди нови въпроси за ценностите у човека и за това къде се загуби морала и толкова важно ли е да сме изцяло разкрепостени. Получих няколко житейски урока и прочие.
Срещнах се с различни хора и благодарих за начина си на живот и на мислене. Не ми се иска да загубя себе си, независимо от това какво ми се случва. Понякога не забелязваме какви са хората около нас, а зад привидните им обвивки, те често не са точно такива, каквито очакваме да бъдат (това не е и нужно и все пак...).
Тази седмица се сбогувах с купчина спомени, с част от миналото си и се опитах да бъда издръжлива, иска ми се да кажа и силна..., може би съм такава, а може би не съм, кой знае. И ако всичко казано дотук звучи като разхвърляни мисли, признавам, че е така. Това просто са оттенъците на една моя седмица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар