Като вързан вятър в буркан

Като вързан вятър в буркан

аз препускам в твоите длани,

но светът все ме дърпа натам

дето слънцето вечер не ляга,

а мечтае сънливо за лунни лъчи

и сънува облаци топли и меки.

Аз се влюбих  за малко почти

и забравих за всичко и всеки.

Ти не чакай моето връщане,

няма смисъл, нищо не остана.

Нито аз, ни ти сме все същите.

И аз спрях да искам и вярвам.

Като вързан вятър в буркан

аз препускам. Недей да ме спираш.

И светът все ме тегли натам...

Нямам дом. И не ми се прибира.