За ъглите и центъра

  Е, аз мислех да звънна, да те чуя, но тогава внезапно се сетих, че съм никоя и колкото и да приличат на любов кратките ни срещи, те всъщност не са. Често забравям, че моето място е в ъгъла на твоя живот, а ъглите никога не са били от значение. И независимо, че центърът е скучен, параноичен и те прави по-самотен, отколкото когато си сам, ти пак си прикачен за него.

  Е, няма нищо, обаждай се, когато си поискаш - все тая. Знаеш ли, че и аз дълго бях с неправилните хора, които ме виждаха сива и прозрачна. И аз бях център без значение. Но слава богу се спасих – сега съм друга, каквато си поискам.

            И най-важното – щастлива и удовлетворена от това, което съм. А ти си стой привързан към нещастието и неразбирането. Веднъж ми каза, че в живота толкова рядко срещаме хора, които ни виждат какви сме всъщност, че е грях да ги пуснем да си идат – вероятно си напълно прав.

        И не, че имах намерение да ти казвам всичко това, просто след нощите, в които те сънувам се сещам, че ме е грижа за теб и може би не е любов, особено от ъгъла, в който съм, но все пак – аз съм тук и мен ме има, а как да живееш ти избираш сам.