Камбаната на малката селска черква зазвъня празнично... Църквата отвори широко врати за вярващите.
Чуваше се хорова църковна музика, хората вътре говореха шепнейки и се поздравяваха с усмивка. Запалените свещи хвърляха загадъчни светлосенки върху олтара и напомняха за 500 - годишна история.
Какво ли знаеха местата за хората? Колко ли премълчани моменти и погледи са останали тихи и скрити за света?
В църквата нямаше свещеник, но колко ли църкви в страната бяха останали затворени за хората... Всъщност вярата понякога няма нужда от посредник, или я има в сърцата, или не.
Дали поне половината от хората дошли тази вечер тук бяха наясно какво точно се случва? - едва ли. Просто някаква християнска традиция, но не само...
И всъщност това отвъд е по-важно от всички запалени восъчни свещи... Това отвъд е нещо, което си заслужава да бъде разбрано и по-важно - усетено. Посадените семенца вътре в душите имат нужда от грижи, за да израснат, а какъв по-добър повод от Великден, това да се случи.
Христос Воскресе!
Няма коментари:
Публикуване на коментар