От утре

От утре ще съм чисто нова –
ще залепя студената усмивка
и ще забравя празния ти поглед,
с/ъс който напоследък свикнах.
От утре. Днес ще си поплача,
защото адски ми тежи на гърлото –
парчетата страх ужасно нагарчат.
Напомнят ми за въглени погълнати.
От утре няма да съм тиха сянка
на себе си и на живота черно-сив.
От утре ще съм пламък, силен пламък.
А ти върви по дяволите и бъди щастлив.