сякаш зимата е минала през мене.
Научи ме студът на (не)обичане.
Откраднаха от мене времето.
Очите ми са мрачно сини
и чакат пролет, искат пролет.
Бурканче сладко от малини
и птичи песни, сън и полет.
Ти ме виждаш – различна, далечна.
Няма изгреви, чакат ни залези.
Слънцето облачна риза облече,
тъжно остана, макар че е празник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар