неделя, 12 февруари 2012 г.

Напук на всичко

Поезията ми тихо заваля
и се разплака - тънкокрила.
Светът сълзите свои изваля,
а аз се чудя имам ли в мене сила,
с която да повдигам светове
и да разказвам приказки щастливи.
Животът много обич ми отне
и въпреки това съм жива...
И плача, и мечтая, и пулсирам,
творя, обичам, чакам и дишам.
Зад всяка мъка щастие намирам.
Напук на всичко аз съм тук и пиша. 


Няма коментари:

Публикуване на коментар