Задушница

Душите си погребахме отдавна –
при мъртвите, земята ги прие.
Със греховете битката безславна
десетки жертви с ярост взе...
Преливат вино, чупят пита
и бледите ни близки плачат.
Желаем ли смъртта животът не попита.
И собствената съвест бе палачът.
Телата – обиталища без цел и дух
не срещат в себе си надежда плаха.
Крещя до лудост – аз съм тук,
не помня вече дишах ли, живях ли...