Не ми събирай трохи, раздай ги на птиците.
Аз отдавна нямам никаква нужда от тях.
Наклади си огън с/ъс моите истини,
до днес 100 години, без да искам, проспах.
И когато отворих очи на разсъмване
всичко изглеждаше просто и ясно.
Срещата – кратка, раздялата – дълга.
Ти не вярваш в мен – аз пораснах.
Няма коментари:
Публикуване на коментар