В опак свят живеем и някои факти от този свят така ме бодат в очите, че те сълзят, а сърцето е натежало... Защо бе, хора? Защо? Кое ви кара да постъпвате така, сякаш сте на върха на планината, а всички ние сме по-низши. Планините от пари, върху които седите ви дават въображаемо удобство, но те не ви правят по-високи, не се издигате духовно, а и на кой му пука за духовното, на вас, вероятно - не. Защо така сте си вдигнали челото? Имате ли повод за гордост? Да унижаваш от позицията на държавната служба, която си получил благодарение на хората... Какво ти дава право? Какво те прави по-човек от хората? Кой си ти? Срамуваш ли се като се погледнеш сутрин в огледалото или съвестта ти си й е тръгнала и не е оставила спомен за себе си? Жалки сте... Жалко е... Жалко е, че не сте разбрали какъв е смисълът на човешкия живот... и предпочитате да плюете по хората, самите вие сте нещастни и се стремите към това всички около вас да бъдат такива. Властта ли ви научи така, тя е лош съветник... Или родителите нямаха достатъчно време да се погрижат за вашето възпитание, разглезиха ви, не ви дадоха достатъчно съвети за това как да станете добри хора. Мислите ли какво ще оставите след себе си... Ще ви помнят само с това, което сте можели да направите за другите, но не сте... Ще ви помнят само с лошотията, арогантността, надмеността... Ще ви помнят... а може и да ви забравят... или да кажат светът се отърва от още един, който не му трябва. А знаете ли, че няма нищо вечно и всичко е временно и може точно утре камарата от пари под вас да свърши, да се изпари, може службицата, в която така сте се вкопчили да ви се изплъзне и какво тогава... Не ми се мисли... В опак свят живеем, обърнат с хастара навън...