Ще дойде време...

Ще дойде време и пиедесталът ще се разбие на милион причини. Ние все не броим какво съм ти дала и какво ти си взел от мен, господине. Ореолите продадох още преди век, а сервизът начупих, оставих си чаша. Аз съм буря, облечена като прозрачен човек и вината е наша, умишлено наша. Късам въжета от обтегнати нерви и плача мълчаливо, плача наобратно. Живота пришпорвам, необммислено стегнат, на щастливте дни, най-малко общо кратно. Ще дойде време и светът ще се разпадне, ще дойде време... господине. Всички срещи са от ден до пладне, с/ъс щастието ще се разминем...