Слушам Адел, нейната Love song... Цялата аз съм едно такова настроение - ретро, любовно, с баладични нотки и блус... танцува ми се... мечтае ми се... посреща ми се залеза... и после... после изгрева. Пея си наум, избягвам мислите за него. Паля си цигара... you make me feel like I am whole again... (караш ме да се чувствам цяла отново...) ... хм... би могъл... и в редките моменти, когато си на ръка разстояние всъщност го правиш... и няма нищо по-хубаво.
И въпреки всичко няма да съм с теб, не защото не може или защото не трябва, а защото не ни е писано. Нали най-красивата любов е невъзможната... и аз съм невъзможна като любовта ти и като моята. Харесва ми да те пускам в мислите ми, да сядам до теб и да мълчим... Разминахме се, ти вече го знаеш... нали ти казах... и всичко остана в рамките на "щеше", а ти вълнуваш... Не се обичаме... и двамата не можем да обичаме, какво остава - само тънката невидима нишка, изтъкана от спомени и думи. However far away... you make me feel I am home again. Разстоянията са нищо и никога не са били... Липсваш ми, чакам те в сънищата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар